Какво представлява синузитът и кога е сериозен проблем?
Главоболие, хрема, умора – дали не е синузит?
Синузит е състояние на възпаление на околоносните кухини (синуси) – въздушни пространства в черепа, свързани с носната кухина. Възпалението води до подуване на лигавицата и натрупване на секрет.
Основните симптоми на синузит са: усещане за натиск и болка в областта на лицето, запушен нос, гъст, жълто-зелен секрет – постназална секреция (натрупване на слуз в задната част на носната кухина), намалено или загубено обоняние и вкус, главоболие, кашлица, особено нощем, лош дъх и умора. Понякога се наблюдава и: подуване в областта на очите, носа, бузите и челото, зъбобол.
Околоносните синуси са четири чифтни, въздушни кухини, разположени в костите на черепа и свързани с носната кухина. Синусите имат различни функции, една от които е да произвеждат слуз, която да овлажнява носа, още: овлажняване и затопляне на вдишвания въздух, облекчаване на теглото на черепа и участие в резонанса на гласа.
Основни видове околоносни синуси:
1. Горночелюстен (максиларен) синус
Това е най-големият околоносен синус, разположен в тялото на горната челюст (maxilla). Има форма на тристенна пирамида с основа, обърната към носната кухина. Свързва се с носната кухина чрез малко отвърстие – полулунен отвор (hiatus semilunaris), който се отваря в средния носов ход (meatus nasi medius). Характерно за този синус е, че корените на горните зъби могат да се вдават в него, което обяснява възможността за предаване на инфекции от зъбите към синуса.
2. Челен (фронтален) синус
Разположен е в предната част на челната кост (os frontalis), над очните кухини. Двата челни синуса са разделени от преграда, която често е асиметрична. Свързват се с носната кухина чрез челно-носния канал (ductus nasofrontalis), който се отваря в средния носов ход.
3. Решетъчен (етмоидален) синус
Състои се от множество малки въздушни клетки (cellulae ethmoidales), разположени в лабиринта на решетъчната кост (ethmoid bone). Броят им варира от 5 до 16. Те се разделят на предни, средни и задни групи, като предните и средните се отварят в средния носов ход, а задните – в горния носов ход.
4. Клиновиден (сфеноидален) синус
Разположен е в тялото на клиновидната кост (os sphenoidale), под турското седло, където се намира хипофизната жлеза. Обемът на синуса е от 0,6 до 3 см3 и се разделя на две кухини чрез костна преграда – septum sinuum sphenoidalium, която често е асиметрична. Свързват се с носната кухина чрез отвори, които се отварят в клиновидно-решетъчното вдлъбване (recessus sphenoethmoidalis) над горната носна конха.
Развитието на синусите започва още при раждането, като максиларните и етмоидалните синуси са най-рано развити. Фронталните и сфеноидалните синуси се развиват по-късно, обикновено след втората година от живота. С възрастта синусите увеличават размера си, което е свързано с растежа на лицевия скелет.
Синузитът представлява възпаление на околоносните кухини, което обикновено възниква вследствие на запушване на синусовите отвори. Това запушване затруднява нормалното оттичане на слузта, създавайки благоприятна среда за размножаване на микроорганизми и развитие на инфекция.
Видове:
1. Остър синузит (до 4 седмици или по-малко):
2. Подостър синузит: познат още като субакутен (трае между 4 и 12 седмици)
3. Хроничен синузит (над 12 седмици):
Основни причини:
Честите състояния, които могат да засегнат тъпанчето (тъпанчевата ви мембрана), включват:
Допълнителни предразполагащи фактори:
Синузитът е възпаление на околоносните кухини, което може да бъде предизвикано от различни фактори. Разбирането на рисковите фактори е от съществено значение за превенцията и ефективното лечение на това състояние.
Основни рискови фактори за развитие на синузит:
Разпознаването и управлението на тези рискови фактори е ключово за предотвратяване на състоянието и поддържане на здравето на дихателната система.
РАЗЛИКА ОТ ЗДРАВИ СИНУСИ И ВЪЗПАЛЕНИ СИНУЗИ
Диагностицирането на синузит
Диагностицирането му изисква комплексен подход, съчетаващ внимателно събиране на информация за симптомите, физикален преглед и при необходимост – допълнителни изследвания.
1. Анамнеза (медицинска история)
Първата стъпка в диагностиката е подробният разговор с пациента. Лекарят събира информация за продължителността и характера на симптомите, като запушен нос, гноевидна секреция, болка в лицето или главата, както и за предишни епизоди на синузит, алергии, инфекции на горните дихателни пътища и излагане на дразнители като цигарен дим.
2. Физикален преглед
По време на прегледа лекарят може да извърши палпация и перкусия на лицевите синуси, за да установи чувствителност или болка. С помощта на носен спекулум и светлинен източник се извършва риноскопия за оценка на състоянието на носната лигавица, наличие на секрет, полипи или други аномалии.
3. Назална ендоскопия
Този минимално инвазивен метод използва тънка, гъвкава тръба с камера и светлина за детайлен оглед на носната кухина и синусите. Назалната ендоскопия позволява откриване на възпаления, полипи, анатомични аномалии и други патологични изменения.
4. Образни изследвания
5. Лабораторни изследвания
Когато синусите мълчат, дишането е песен. Грижи се за носа си – той е вратата към здравето.
Лечение при синузит
В процеса на лечение се използват различни медикаменти, съобразени с причината за възпалението и индивидуалните особености на пациента. Ето основните групи лекарства, които се прилагат:
1. Антибиотици
Антибиотиците се предписват при доказана или силно насочващо към бактериална инфекция. Обикновено курсът на лечение е между 10 и 14 дни, но при хроничен синузит може да бъде по-дълъг. Важно е антибиотиците да се приемат точно както са предписани, за да се избегне развитие на резистентни бактерии и нежелани странични ефекти.
2. Болкоуспокояващи
За облекчаване на болката и дискомфорта, свързани със синузит, се използват аналгетици като ибупрофен или парацетамол. Те помагат за намаляване на възпалението и облекчаване на симптомите.
3. Деконгестанти (назални спрейове и капки)
Тези препарати намаляват отока на носната лигавица и улесняват оттичането на секретите. Обикновено съдържат активни съставки като ксилометазолин или оксиметазолин. Важно е да се използват не повече от 5-7 дни, за да се избегне ефектът на привикване.
4. Антихистамини
Когато оплакванията са свързани най-вече с алергии, антихистамините помагат за намаляване на възпалението и симптомите. Съществуват различни поколения антихистамини, като по-новите имат по-малко странични ефекти като сънливост.
5. Кортикостероиди
Кортикостероидните спрейове за нос, като флутиказон или мометазон, се използват за намаляване на възпалението и отока на носната лигавица. Те са особено полезни при хроничен синузит или наличие на носни полипи. Продължителната им употреба трябва да бъде под лекарски контрол.
Кога се препоръчва хирургично лечение?
Когато медикаментозното лечение на синузит не води до подобрение, може да се наложи хирургична интервенция. Целта на хирургичното лечение е да възстанови нормалния дренаж на синусите, като се отстранят препятствията, причиняващи задържане на секрети и възпаление.
Основни хирургични методи
1. Функционална ендоскопска синус хирургия (FESS)
Това е най-често прилаганата процедура при хронично състояние. Използва се тънък ендоскоп, който се въвежда през ноздрите, за да се визуализират и отстранят възпалени тъкани, полипи или други препятствия в синусите. Предимствата на FESS включват: минимална инвазивност, липса на външни белези и по-бързо възстановяване. Процедурата обикновено се извършва амбулаторно под обща анестезия и отнема около два часа.
2. Балонна синупластика
Този метод е по-малко инвазивен и се използва при пациенти със запушени синуси без наличие на полипи или тежки анатомични аномалии. Чрез въвеждане на катетър с балон в синусовия канал и последващо разширяване се подобрява дренажът на синусите. Процедурата се извършва под обща анестезия, възможност да се проведе с местна анестезия (при високорискови пациенти) и позволява: бързо възстановяване, дълготрайна ефективност, запазване проходимостта на синусите за дълъг период от време след операцията минимален риск от усложнения, минимална кръвозагуба и болка. Ефективност, еквивалентна на FESS, при по-малък риск от усложнения и по-бързо възстановяване на пациентите.
Хирургията се обмисля при
Важно е решението за хирургично лечение да бъде взето след консултация с отоларинголог, който ще оцени индивидуалните особености на пациента и ще препоръча най-подходящия метод.
Потърсете УНГ лекар при:
Синузитът е едно от най-разпространените възпалителни състояния, засягащи околоносните кухини (синусите). Възпалението може да бъде предизвикано от различни причинители – бактерии, вируси или гъбички, като в повечето случаи инфекцията е комбинирана. По своята същност синузитът представлява остро или хронично възпаление, което се разпространява от носната кухина към синусите. Често започва с обикновена хрема, но може да бъде усложнен от фактори като: изкривена носна преграда, уголемена трета сливица или отслабена имунна система.
Ако лекарствената терапия не дава желания резултат при лечение на синузит, възможно е да се пристъпи към оперативна намеса. Основната цел на хирургичното лечение е да се възстанови свободното оттичане от синусите чрез премахване на пречките, които водят до задържане на секрет и поява на възпаление.
Често Задавани Въпроси
1. Какви са симптомите на синузит?
2. Каква е разликата между вирусен и бактериален синузит?
3. Как се лекува синузит?
Прегледите се извършват от:
Запезете час в Superdoc.bg
Всички статии за УНГ
Медицински център БМЕД
Други свързани статии
Как да предпазим детските уши на плажа и басейна?
Често ли дишате през устата вместо през носа?
Искате ли да предотвратите възпалено гърло?
Сънна Апнея
Спукано тъпанче
