Какво представлява пневмонията?
Остра възпалителна инфилтрация на белодробния паренхим, обхващаща алвеоли и/или интерстициум, която протича с:
Най-честият причинител на ППО е Streptococcus pneumoniae . Други причинители могат да бъдат: Haemophilus influenzae, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae, Staphylococcus aureus, Legionella spp., Klebsiella pneumoniae, Influenza virus type А, B и др.
Клиничните синдроми съдържат следните елементи:
Съществуват етиологични специфики в клиничната картина. Най-честите симптоми на ППО са: повишена температура, кашлица, храчки, плеврална болка, а при по-тежки случаи- задух. За улеснение на клиницистите условно ги разделяме на ,,типични“ и ,,атипични“. Към типичните са: остро начало, по-тежко протичане, по-изразена физикална находка, пропорционалност на физикалната и рентгенова находка, по-изразени биохимични промени. Атипичните се отличават с по-леко протичане, по-оскъдна или липсваща физикална находка, непропорционалност на физикалната и рентгенова находка (,,много се вижда, малко се чува“), по-слабо изразени биохимични промени, прояви на извънбелодробни симптоми.
Към диагностиката освен рентгенография на торакс могат да се назначат лабораторни изследвания като: ПКК, CRP, креатинин, урея, чернодробни ензими, глюкоза, прокалцитонин. В болнични условия могат да се изследват хемокултура, храчка за микробиология, КГА при дихателна недостатъчност, антигенни, серологични и молекулярни тестове.
При нелекувани или усложнени инфекции на дихателните пътища, съществува риск от развитие на по-сериозни състояния като пневмония. За оценка тежестта на пневмонията са създадени различни модели: Pneumonia Severity Index /PSI/; CURB-65 и др.
Началната антимикробна терапия при болни с ППО е емпирична и в повечето случаи широкоспектърна, като целта е да се покрие най-вероятният причинител. От изключително значение е адекватността на дозата спрямо конкретния болен и неговите нужди / съобразена при наличие на бъбречна или чернодробна недостатъчност/. Изборът на терапия се определя и от мястото на нейното провеждане, т.е дали ще бъде в амбулаторни условия или стационар. При пациентите, лекувани в амбулаторията, средство на първи избор са бета-лактамните антибиотици и цефалоспорините. При млади пациенти с вероятна атипична инфекция средство на избор могат да бъдат и макролидите.
При по-тежка пневмония, изискваща комбинирано лечение, към бета-лактамите или цефалоспорините могат да бъдат добавяни новите маклолиди или хинолони. Болничната антимикробна терапия трябва да бъда парентерална. Когато е комбинирана вторият медикамент може да бъде и орално прилаган в адекватна дозировка. Обичайната продължителност на лечение е около 7-10 дни, при атипичните инфекции- поне 14 дни. При изолиране на конкретен причинител продължителността на лечение може да бъде различна.
Koга да посетим Пулмолог?
Ранната диагностика и подходящото лечение са от съществено значение за бързо възстановяване. При симптоми като задух, кашлица и болки в гърдите, не отлагайте консултацията със специалист. Здравето започва с информираност и навременни действия.
Заключение:
Нарастващата употреба на антибиотици е основен фактор за увеличаване на резистентните бактериални щамове. Изписването им трябва да се осъществява по строги индикации от специалист!
Теми
Още една полезна тема >
Прегледите се извършват от:
Запезете час в Superdoc.bg
Всички статии за Пулмология
Медицински център БМЕД
Други свързани статии
Задух: Причини, симптоми и кога да потърсите лекар
Грижа за белите дробове през лятото
Бронхиална астма
Бичът на модерното общество-вейп устройствата
Кашлицата- какво трябва да знаем за нея?
